
Анасонът е едногодишно растение, отглеждано заради семената му, които се използват за направата на ликьори, сладкарски изделия, лекарства и етерично масло.
Подправките, първоначално използвани от хората за различни ритуали, а по-късно като ароматни, овкусителни и лечебни добавки, отдавна са ценени наравно с бижутата, коприната и кожите. Древните търговци са предприемали опасни пътешествия до отвъдморски дестинации, за да доставят подправки, чиято продажба е обещавала значителна печалба.
Ако е било невъзможно да се набавят чуждестранни подправки и билки, нуждите на хората са били задоволени с помощта на местни ароматни билки. Така е започнало отглеждането на много диви билки, които сега се срещат широко в градините на градинарите-любители.
Засаждане и отглеждане
Широкото разпространение на това растение в Централна и Южна Европа е доказателство, че анасонът може да се култивира при почти всякакви условия, с изключение на влажен и студен климат, където растението често става податливо на болести и гниене. Анасонът не е особено взискателен по отношение на състава на почвата, предпочитайки средно плътна, добре дренирана и без плевели почва.
Анасонът реагира положително на наличието на хранителни вещества в почвата, но ако се засява върху пресен оборски тор, растението ще расте неравномерно.
узряват и развиват много зеленина за сметка на производството на семена. Фуражните треви, картофите или кореноплодите се считат за най-добри предшественици на анасона.
Традиционно анасонът се е засаждал по два начина: чрез разпръскване на семена върху подготвена почва (този метод обикновено се е използвал в по-големи парцели) или чрез сеитба на редове. Последният метод се счита за по-ефективен, тъй като анасонът развива сравнително високи стъбла и реагира добре на междуредова обработка.
Грижата за редовото засаждане включва леко разрохкване, а за разпръснато засяване - многократна ръчна обработка. Прибирането на реколтата трябва да се извършва в сухо време, ако е възможно, тъй като излишната влага често причинява почерняване и гниене на стъблата на анасона.
Състав на анасона
Основната съставка, която създава превъзходния и уникален аромат, е етеричното масло от анетол. То се използва не само в готвенето, но и в козметиката.
Анетолът, етеричното масло, което се съдържа в анасона, му придава отличителния пикантен аромат. Анасоновото масло се използва не само в готвенето, но и в много козметични продукти.
Химичен състав:
- протеини 18%;
- мазнини 22-23%;
- фибри – 23-25%;
- етерични масла – 5%;
- мастни масла – 28%.
- манган;
- желязо;
- цинк;
- калций;
- мед;
- магнезий;
- калий.
Благодарение на този химичен състав е полезно да добавяте семена от анасон към ястията си; това ще спомогне за по-доброто усвояване на хранителните вещества, ще укрепи костите и сърцето и ще нормализира мозъчното кръвообращение, тъй като съдържат много витамини от група В.
Кулинарни приложения на анасон
Тази подправка се използва широко в много страни по света. Използва се както в първи, така и в втори ястия. Съчетава се добре с месо, морски дарове и сосове. Използва се също в печива и алкохолни напитки.
Употребата на анасон в козметологията
Анасоновото масло и семена се използват в домашната козметология. Подправката има антисептични и антиейдж свойства, тонизира и подобрява еластичността. Често се използва в маски против бръчки.
В рецептите за домашно приготвени маски за лице, подправката се използва под формата на масло. Анасоновото масло има антисептични и антиейдж свойства, подобрява еластичността на кожата и изглажда фините бръчки.
Противопоказания
Както в готвенето, така и в козметиката, употребата на анасон под формата на масло или семена може да има отрицателен ефект върху организма. За да се избегнат нежелани странични ефекти, се препоръчва да следите реакцията на тялото си при първата употреба на подправката.
- Възпалителни заболявания на стомашно-чревния тракт;
- Пептична язва;
- Бременност;
- Индивидуална непоносимост.

Как да изберем ключове, контакти и подови закачалки: практични съвети за вашия дом