Никита остави лаптопа си и се обърна към нея, уморен и раздразнен.
„Той също е твой приятел и винаги си го приемала! Не бъди такава. Неудобно ли ти е, че се смее? Той е същият както винаги, нищо повече. Винаги си била твърде чувствителна за тези неща.“
Жана въздъхна, но лицето ѝ стана по-напрегнато.
„Не ме слушаш! Той отново имаше наглостта да каже, че трябва да „направим промяна в сексуалния си живот“ и предложи да „експериментираме“ с някой друг! Осъзнаваш ли изобщо това?! Мисли ли си, че може просто така да влезе в спалнята ни? Няма да толерирам тези глупости! А ти седиш там, мълчиш, сякаш всичко е наред!“
Никита усети как кръвта му смразява. Артьом можеше да бъде груб, но не чак толкова. Винаги се шегуваше, но никога не прекрачваше границата. Може би наистина беше казал нещо неподходящо, но едва ли думите му бяха чак толкова опасни.
— Чакай, сериозно ли? Артьом го каза? — Никита се изправи, усещайки как вътрешностите му се напрягат. Никога не е предполагал, че може да е толкова сериозно. — Но той просто се шегуваше, Жана. Не прави планина от къртичина. Не можеш ли просто да поговориш спокойно с него, за да не се случи това отново?
Жана кипеше от ярост.
„Ти сериозно нищо не разбираш! Как можеш да се шегуваш така? Това не е шега, Никита! Просто е недопустимо! И ти също, ти постоянно го защитаваш! Стига толкова! Няма да го търпя повече да е в къщата ни през цялото време и ти също трябва да го разбереш!“
Никита усети как търпението му почти се изчерпва. Знаеше, че проблемите с Артьом не са просто спорове за шегите му, но и че Жана не може да приеме приятелството му. Това не беше просто недоразумение, а война за територии в отношенията им.
„Прекаляваш!“ Гласът му се втвърди. „Артьом беше мой приятел, преди ти да се появиш в живота ми. Няма да се откажа от него. Той не се опитваше да съсипе живота ни, а ти... Ти правиш голяма работа от нищо.“
Жана си взе нещата и се отправи към вратата.
„Добре. Нека всичко си остане както е. Само имай предвид: няма да търпя тези скандали в къщата. Няма да се чувствам като на експериментално поле. Нека приятелят ти си запази шегите, а аз ще живея както си искам.“
Никита се изправи, грабна ключовете и се насочи към нея.
„Чакай. Не можеш просто да си тръгнеш от този разговор, без да го разрешиш! Жана, важно е да те чуя!“
Жана вече беше в коридора и без да се обръща, каза:
„Не ме чуваш. Чуваш само приятеля си. И предполагам, че не те интересува как се чувствам. Това е, Никита, ти решаваш.“
Тя тихо затръшна вратата след себе си и си тръгна. Никита остана сам в празния апартамент, сякаш студен вятър го беше ударил в лицето.
Той отново погледна лаптопа, но вече не можеше да се концентрира. Единственото, за което можеше да мисли, беше как връзката им започва да се разпада, някак си. Артьом, шегите, личният им живот - всичко се беше превърнало в един голям проблем. И никой не знаеше как да го оправи.
Никита стоеше в празния апартамент и се опитваше да успокои бурята, която бушуваше вътре. Разбираше, че с всяка дума, с всеки дребен спор, те се отдалечаваха все повече един от друг. Винаги е смятал връзката им за силна, но сега, сам в стаята, го обземаше тревожно чувство, че нещо се разпада.
Той знаеше, че Жана е отишла при майка си. В къщата им винаги имаше тази невидима бариера, която се издигаше веднага щом започваха истински разговори за чувства. Тя ги избягваше. И той също. Беше по-лесно, отколкото да говори за истинските причини за напрежението. Никита погледна часовника си. Времето не се беше променило. Той стана и отиде до прозореца.
Бяха минали няколко часа, а напрежението не беше отшумяло. Той си мислеше колко спокойно беше преди, когато се смяха, обсъждаха новините и не задаваха толкова трудни въпроси. Знаеше, че няма да може да забрави думите на Жана, обвиненията ѝ. И все пак не можеше да повярва, че всичко е толкова сериозно.
Звуци от кухнята прекъснаха мислите му. Беше телефонът му – съобщение от Артьом. Никита го отвори и прочете: „Хей, жив ли си изобщо? Имаме план за довечера. Искаш ли да се отпуснеш?“
Никита се засмя, но беше кратко и обезпокоително. Артьом все още беше най-добрият му приятел, но сега не беше някой, с когото можеше да говори за настоящето. Единственото значение беше как той и Жана щяха да намерят общ език.
Той набра номера на Жана, но чу само бипкания. Тя не отговори. Никита набра номера ѝ отново и отново чу само бипкания.
„Може би е права?“ – проблесна мисълта. Може би трябваше да се опита да се освободи от всичко, което ги спъваше? Но не знаеше дали би могъл да живее без това, което беше неговата основа – без интимността, без искреността, която някога споделяха.
Той остави телефона на масата, седна на стол и започна да мисли. Мислите се рояха в главата му, но никоя не му донесе яснота. Всичко си беше както си беше, и въпреки това вече нямаше значение.
Може би ще говорят отново утре. Може би отново ще поемат по различни пътища, но никой не знае колко дълго може да продължи това състояние. И по-важното, какво ще се случи с тях, ако продължи така?
Как да изберем ключове, контакти и подови закачалки: практични съвети за вашия дом