Сред гъбното царство има много много необичайни екземпляри, както по форма, така и по цвят. Лилавите гъби не са рядкост, но външният им вид ги прави доста екзотични горски обитатели. Има ядливи, условно ядливи и негодни за консумация лилави гъби, които всеки гъбар би трябвало да може да различи.
Ядливи видове лилави гъби и техните описания
Преди да се впуснете в „тих“ лов за подобни екзотични гъби, трябва да се предпазите от грешки. Не е достатъчно да знаете имената им; важно е да се запознаете със снимки и описания на плодовете, за да разберете как изглеждат ядливите лилави гъби.
Лилава пеца
Пециза е член на едноименния род. Гъбата има малко, чашковидно плодно тяло с диаметър 0,5-3 см. Този вид обикновено няма дръжка, тъй като принадлежи към рода Discomycetes. Възможно е обаче да има малко псевдостъбло. Повърхността на Пециза е гладка, вътрешната повърхност на рода Discomycetes е лилава, докато външната повърхност е бледа и може да има сивкав оттенък.
Крехката, тънка плът на гъбата няма отчетлив вкус или мирис. Месото е лилаво на цвят.
Може да се интересувате от:Аметистов лак с лилаво стъбло и капачка
Аметистовата глазура принадлежи към семейство Trichophyceae и род Lacidae. Това е малка гъба с надлъжно влакнесто лилаво стъбло и шапка, чиято форма се променя с развитието ѝ. При незрелите екземпляри шапката е полусферична, като по-късно става плоска. Хрилете са разположени директно под шапката и се простират леко надолу по стъблото. Наситеният цвят на глазураната гъба избледнява и става по-блед с възрастта.
Пулпът е тънък, има лилав цвят и доста деликатен вкус.
Лилава кортинария
Паяжина Лилавата паяжинообразна шапка е рядък член на своето царство, принадлежащ към семейство Кортинови (Cortinaceae). Шапката на паяжинообразната шапка променя формата си с растежа си. Първоначално е изпъкнала и с увиснали краища, по-късно става плоска и покрита с люспи. Диаметърът на шапката не надвишава 15 см.
Дебелото стъбло на паякообразната мъхеница, достигащо 2 см ширина, леко се удебелява към долната част. Горната част на стъблото е покрита с малки люспи. Дължината му може да варира от 6 до 12 см.
Месото е плътно. При зрелите екземпляри синята плът избледнява до почти бяла. При излагане на въздух след разрязване, месестата част придобива кафяви оттенъци. Широките, редки хриле на паяжинообразната шапка изглеждат забулени. Паяжинообразната шапка практически няма мирис, но има приятен ядков вкус.
Гребна гъба с лилава шапка и дебело стъбло
Гребане Принадлежи към род Говорушка и семейство Рядовкови. Рядовката има и други имена, като син синигер, синигер и синьоног.
Синият синигер е гъба от семейство Офика с доста голяма лилава шапка, с диаметър 6-20 см, и се счита за условно годен за консумация вид. Шапката на младите гъби син синигер е изпъкнала и полусферична с обърнат надолу ръб. С узряването им шапката става изпъкнала и разперена. Първоначално ярката шапка придобива охрен оттенък с нарастването на плодното тяло.
Може да се интересувате от:
Месестата част на синьоглавата гъба е месеста и плътна. По-късно месестата част омеква и подобно на шапката, придобива охрено-кремав оттенък. Дръжката може да достигне 10 см дължина и 3 см ширина. Дръжката на синьоглавата гъба има плътна текстура и цилиндрична форма. Повърхността на дръжката, точно под шапката, има светло, люспесто покритие, а в основата е разположен лилав мицел.
Сините крака имат специфичен вкус и мирис, който изчезва след термична обработка.
Видове, които стават лилави при готвене
Когато се сготви, козята гъба или решетъчната гъба придобива лилав цвят.
Гъбата кози език принадлежи към род Лютиче. Жълтеникаво-кафявата шапка на гъбата кози език е с диаметър от 3 до 12 см. Първоначално с форма на възглавница, а по-късно сплескана, шапката има гладка, лепкава повърхност. При влажно време шапката се покрива със слуз.
Кожицата на шапката е толкова здраво прилепнала, че тя или изобщо не се отлепва, или се отлепва само на части. Дръжката може да бъде дълга до 10 см и дебела само 2 см. За разлика от шапката, дръжката е по-лека и по-матова, а формата ѝ наподобява цилиндър.
Пулпата е доста еластична, но по-късно става гумена и няма особен мирис или вкус.
Разграничение от фалшиви, негодни за консумация гъби
Неядливите, отровни видове също могат да имат лилав цвят. Един такъв вид е фалшивата камфорова гъба, която съдържа мускаринови токсини.
Кръглата, кафява шапка има лилав оттенък, който при натиск образува кафяво петно. При разрязване месестата част става червена и излъчва камфоров или кокосов аромат. Бистрият сок, отделян от ситовидната гъба, не бива да подвежда.
Лилавият чадър също се счита за негоден за консумация вид, въпреки факта, че плодното му тяло не съдържа отровни или други опасни вещества.
Лилаво оцветеният чадър не се яде поради специфичния си горчив вкус и неприятна миризма, която не изчезва дори при термична обработка.
Лилавата паяжинарка може да се обърка и с козята паяжинарка, или вонящата паяжинарка, която се различава от ядливия си аналог по неприятната си ацетонова миризма. Козата паяжинарка е бледолилава със синкав оттенък. Стъблото на козята паяжинарка има лилави ивици.
Аметистовата глазура има и фалшив двойник, известен като Mycena pura. Тази халюциногенна гъба се различава от аметистовата глазура по бели или леко сивкави хриле и аромат, подобен на репички.
Къде растат лилави гъби в Московска област
Паяжиновидната шапка може да се намери в иглолистни и широколистни гори близо до бор, бреза, дъб, бук и смърч. В Русия расте в Приморския и Красноярския край, но напоследък е открита и в Московска област.
Лилавият ледник обикновено расте в добре дренирани почви в иглолистни гори близо до мъх. Може да се намери и в смесени и широколистни гори близо до дъбови дървета.
Пециза, от своя страна, расте изключително в райони след пожари или огньове и обикновено расте на големи струпвания. Гъбата е широко разпространена не само в Московска област, но и в цяла Европа и Северна Америка, въпреки че дори там е доста рядка.
Може да се интересувате от:Трихофитата е често срещана в умерения пояс на Северното полукълбо, съответстващ на Сибир и Европейска Русия. Тя е сапрофит и расте върху гниещи листа, паднали иглички и компостни купчини. Може да се намери в иглолистни и смесени гори, и дори в градини. Трихофитата понася доста добре първите слани, така че може да дава плодове до ноември. Трихофитата най-често расте на групи, а понякога образува „приказни кръгове“.
Полезни свойства и ограничения за употреба
Синята камбанка е богата на витамини от група В, както и на манган, мед и цинк. Този вид се използва широко не само в готвенето, но и в медицината, тъй като синя камбанка се използва за производство на антибиотици и противогъбични средства.
Освен това, синята глава понижава нивата на глюкозата и има противовъзпалителни и имуностимулиращи ефекти. Кортинария има подобни полезни свойства на синята глава, съдържаща идентични хранителни вещества и микроелементи.
Пециза, от своя страна, има положителен ефект върху зрителната острота и разрежда кръвта, като по този начин предотвратява разширени вени и тромбофлебит. Запарката от пециза се използва за лечение на морска болест. Пециза съдържа и голямо количество витамин С, който стимулира имунната система на човека.
Хората със стомашно-чревни заболявания трябва да избягват преяждането с гъби. Хората с тежки състояния като язва, гастрит или панкреатит трябва да ги избягват напълно. Деца под 10 години и бременни жени също трябва да избягват този продукт, тъй като е труден за храносмилане и усвояване от организма.
Може да се интересувате от:Отговори на често задавани въпроси
Лилавите гъби са ярки представители на своето царство, привличащи любителите на „тихия“ лов с екзотичния си вид. Но те притежават не само ярък и запомнящ се цвят, но и множество полезни свойства, които се използват както в народната, така и в доказателствената медицина, както и в готварството.
https://www.youtube.com/watch?v=Ql_1uFTQ-bM
Какви са ползите и вредите от кладниците за хората (+27 снимки)?
Какво да направите, ако осолените гъби мухлясат (+11 снимки)?
Кои гъби се считат за тръбни и тяхното описание (+39 снимки)
Кога и къде можете да започнете да берете медени гъби в Московска област през 2021 г.?